четвъртък, 6 декември 2007 г.
Сентенция
Жените, са като маймунки! Цял живот се прехвърлят от клон на клон, но не хванат ли здраво новия, не пускат стария.
четвъртък, 29 ноември 2007 г.
За срането и пикането
Сега ще има статия, написана със голяма доза жлъч. Препоръчвам на всички, които имат афинитет към нормалните сексуални взаимоотношения и никога не са гледали извратено порно да не четат това, поради простия факт, че може да не им понесе и да обявят статията ми за помия. Бих им се разсърдил, защото не е помия а повръщня.
Специално внимание обръщам на съпорта на страницата и на правилата за публикуване. Ако ми изтриете статията ще я избълвам пак на друго място или на същото с редакция, следователно ще е безмислено. Изчел съм много внимателно правилата за писане и ви уверявам, че трябва да имате доста добра причина да я изтриете.
Та значи имало едно време......
...вървя си аз към нас и нещеш ли от една квартална кръчма чувам аз „гласа” на МЕГАДИВАТА на българския поп-фолк Кати. Е вярвайте ми не ми понесе, а защо знам коя е Кати няма да го коментирам май всички знаем . Аз не отричам успеха на поп-фолка у нас, което само по себе си е доста показателно за културата, самозъзнанието и бита на българина. То всеки си е свободен да си харесва каквото му е на сърце и душа. Циганското няма да го коментирам, защото не знам цигански, а и голяма част от българите няма да ме разберат, по простата причина, че не могат да четат. Та как се става поп-фолк звезда предполагам на всички е ясно, както е ясно и защо има толкова много от тях. Абе скъпи продуценти, не ги гърчите май-достатъчно ваш’те така наречени „творения на шоубизнеса”, тясни са им още анусите и не влиза ананас вътре. Сега аз, че ги наричам пеещи или по скоро грачещи мъстии, е друга работа и понеже сме у демокрацията и има свобода на словото (Бог да поживи Иван Костов) бих се изсрал с кеф на ваште произведения на пластичната хирургия по всички медии в силиконовите им устнички. Хихихихи, ама как го казах само а!
Та мисълта ми беше, че им е малко демиджа. Сега..., че гълтат сперма е ясно, то иначе и 100 пъти да им изпее някой песничката с обигран и трениран певчески глас, пак няма да имат глас да я изпеят, ако не поемат голяма доза белтъчини, които естествено не са от яйчен произход заради птичия грип. То и пичи има ама нали сме с кинтите та го лекуваме. Та....
...доста отдавна всички проумяха, че и на жените им харесва секса и даже някои от тях я пият тая „гнусна” семенна течност, съдържаща 75% урина с най-голямо удоволствие. Та...(съжалявам за ТА-ткането но много ми се стреля) понеже Галена го лапа много добре, то видно е, че ги има тез работи, но аз ако съм продуцент ....леле майкооооооо. Нема такъв демидж!!! Ще им пикая и сера по главите до пълно затрупване ако искат да им пробутвам по всички медии „модерните произведения на изкуството с взаимствани от българския фолклор инструментали”(леле майко .... ужас и безумие ... само чуйте как звучи когато е сериозно) и (мамо дано никога не прочетеш това).
...само да вметна, че се сетих след като го написах, как си представям събиране с приятели, фенове на поп-фолк „културата”. Ами как ... те се възхищават и си фантазират вече как въпросната невероятно красива звезда им пее на ушето прокарвайки леко езиче по ушната им мида, а пък аз си спомням какво съм ял преди да и се изсера в устата... но това е болест... не че ще им кажа хихихихих.
Това естествено ще бъде заснемано и незабавно публикувано в платените немски, най-отвратителни сайтове... да видят и в западна Европа що е то български шоу бизнес... е нееееееееееееееееееее!!!!!
Само да знаете колко селянки искат да станат порно звезди, аз съм ги офертирал на майтап . Да не говорим за тези от Добрич, Тодорково, Варна (тук някой да не ми се засегне) и не на последно място София. На драго сърце ще си отворят устничките само и само да ги дават по телевизията, да влезнат в клиниката на доктор Сердев и да претърпят пълна замяна на смешните си цици, както и на проскубаната си овчаркса прическа, естествено с изкуствени кичури. Да не забравяме и задницата. Сега.... те повечето нямат нужда, че от катерене по баирите и чукарите малко или много дупе става, там не е като у градо!
А, че ще добият нечувана популярност в родината с това, че са се снимали във фетишистко порно в жанра Piss & Scat е е повече от сигурно. Дори си представям как Гала кани майката на някоя от преуспяващите „порно-поп-фолк силиконови мега-хипер-гала(даже се връзва с името на водещата)звездички, които естествено във всичките си клипове са доказали, разбира се не само, че имат глас, но и че знаят как да се държат пред камера. То няма как и да не знаят де, че само си представете какво актьорско майсторство се изисква, да се усмихваш когато устата ти е пълна с лайна. То иначе не върви порното и не го плащат немците знам ги аз тях. Айде стига съм повръщал, че верно ще се засегне някой. Ама аз предупредих де. Всичко лично!
Всички прилики с действителни лица и събития са абсолютно реални (особено с тази http://www.youtube.com/user/LisaAnna ) и нося отговорност за написаното.
А и за порното... както казва инж. Донев „когато гледаш едно нещо достатъчно дълго време, то ти става интересно”... това ми напомня и на гениялната мисъл на един приятел за техното. Питали го „Как може да го слушаш това? Та то един час е едно и също!” и той беше казал „Еми просто трябва да свикнеш”
Всеки сам обременява съзнанието си, заради пустотата на неизвестността. Да го духате всички вие, които имате глупави предразсъдъци. (Аз)
Специално внимание обръщам на съпорта на страницата и на правилата за публикуване. Ако ми изтриете статията ще я избълвам пак на друго място или на същото с редакция, следователно ще е безмислено. Изчел съм много внимателно правилата за писане и ви уверявам, че трябва да имате доста добра причина да я изтриете.
Та значи имало едно време......
...вървя си аз към нас и нещеш ли от една квартална кръчма чувам аз „гласа” на МЕГАДИВАТА на българския поп-фолк Кати. Е вярвайте ми не ми понесе, а защо знам коя е Кати няма да го коментирам май всички знаем . Аз не отричам успеха на поп-фолка у нас, което само по себе си е доста показателно за културата, самозъзнанието и бита на българина. То всеки си е свободен да си харесва каквото му е на сърце и душа. Циганското няма да го коментирам, защото не знам цигански, а и голяма част от българите няма да ме разберат, по простата причина, че не могат да четат. Та как се става поп-фолк звезда предполагам на всички е ясно, както е ясно и защо има толкова много от тях. Абе скъпи продуценти, не ги гърчите май-достатъчно ваш’те така наречени „творения на шоубизнеса”, тясни са им още анусите и не влиза ананас вътре. Сега аз, че ги наричам пеещи или по скоро грачещи мъстии, е друга работа и понеже сме у демокрацията и има свобода на словото (Бог да поживи Иван Костов) бих се изсрал с кеф на ваште произведения на пластичната хирургия по всички медии в силиконовите им устнички. Хихихихи, ама как го казах само а!
Та мисълта ми беше, че им е малко демиджа. Сега..., че гълтат сперма е ясно, то иначе и 100 пъти да им изпее някой песничката с обигран и трениран певчески глас, пак няма да имат глас да я изпеят, ако не поемат голяма доза белтъчини, които естествено не са от яйчен произход заради птичия грип. То и пичи има ама нали сме с кинтите та го лекуваме. Та....
...доста отдавна всички проумяха, че и на жените им харесва секса и даже някои от тях я пият тая „гнусна” семенна течност, съдържаща 75% урина с най-голямо удоволствие. Та...(съжалявам за ТА-ткането но много ми се стреля) понеже Галена го лапа много добре, то видно е, че ги има тез работи, но аз ако съм продуцент ....леле майкооооооо. Нема такъв демидж!!! Ще им пикая и сера по главите до пълно затрупване ако искат да им пробутвам по всички медии „модерните произведения на изкуството с взаимствани от българския фолклор инструментали”(леле майко .... ужас и безумие ... само чуйте как звучи когато е сериозно) и (мамо дано никога не прочетеш това).
...само да вметна, че се сетих след като го написах, как си представям събиране с приятели, фенове на поп-фолк „културата”. Ами как ... те се възхищават и си фантазират вече как въпросната невероятно красива звезда им пее на ушето прокарвайки леко езиче по ушната им мида, а пък аз си спомням какво съм ял преди да и се изсера в устата... но това е болест... не че ще им кажа хихихихих.
Това естествено ще бъде заснемано и незабавно публикувано в платените немски, най-отвратителни сайтове... да видят и в западна Европа що е то български шоу бизнес... е нееееееееееееееееееее!!!!!
Само да знаете колко селянки искат да станат порно звезди, аз съм ги офертирал на майтап . Да не говорим за тези от Добрич, Тодорково, Варна (тук някой да не ми се засегне) и не на последно място София. На драго сърце ще си отворят устничките само и само да ги дават по телевизията, да влезнат в клиниката на доктор Сердев и да претърпят пълна замяна на смешните си цици, както и на проскубаната си овчаркса прическа, естествено с изкуствени кичури. Да не забравяме и задницата. Сега.... те повечето нямат нужда, че от катерене по баирите и чукарите малко или много дупе става, там не е като у градо!
А, че ще добият нечувана популярност в родината с това, че са се снимали във фетишистко порно в жанра Piss & Scat е е повече от сигурно. Дори си представям как Гала кани майката на някоя от преуспяващите „порно-поп-фолк силиконови мега-хипер-гала(даже се връзва с името на водещата)звездички, които естествено във всичките си клипове са доказали, разбира се не само, че имат глас, но и че знаят как да се държат пред камера. То няма как и да не знаят де, че само си представете какво актьорско майсторство се изисква, да се усмихваш когато устата ти е пълна с лайна. То иначе не върви порното и не го плащат немците знам ги аз тях. Айде стига съм повръщал, че верно ще се засегне някой. Ама аз предупредих де. Всичко лично!
Всички прилики с действителни лица и събития са абсолютно реални (особено с тази http://www.youtube.com/user/LisaAnna ) и нося отговорност за написаното.
А и за порното... както казва инж. Донев „когато гледаш едно нещо достатъчно дълго време, то ти става интересно”... това ми напомня и на гениялната мисъл на един приятел за техното. Питали го „Как може да го слушаш това? Та то един час е едно и също!” и той беше казал „Еми просто трябва да свикнеш”
Всеки сам обременява съзнанието си, заради пустотата на неизвестността. Да го духате всички вие, които имате глупави предразсъдъци. (Аз)
понеделник, 12 ноември 2007 г.
Червената шапчица
Това е познатата история за малкото момиченце с кошничка и червена шапка, но съм я разказал по малко по-различен начин.
Значи...имало едно време едно много сладко и малко момиченце на което всички казвали „Червената шапчица”. Един ден майка и и кзала:
- Мила дъще, виж сега! Тази кошничка е специална доставка, която трябва да пристигне невредима при баба ти. Тя знае какво да прави със съдържанието. Ти обаче запомни! В никакъв, ама в никакъв случай не отваряй кошницата и не вади съдържанието и. Освен това не спирай никъде и не се бави, защото в гората е опасно и може да ти се случи нещо лошо.
- Добре мамо аз съм послушно момиченце, много ще внимавам и няма да ми се случи нищо лошо. – отвърнала Червената шапчица.
Майка и още по притеснена добавила:
- Освен това дъще, помни, че в гората върлува и бушува Големия Лош Вълк (така му били трите имена), който е опасен контрабандист, сводник, сутеньор, мошеник, пират, бифш затворник, изнасилвач, сериен убиец, сатанист, магьосник, занимаващ се с черна магия и конекрадец. Така, че много трябва да внимаваш, защото неговите копои са плъзнали като термити по гнило ябълково дърво из цялата гора и нищо не остава незабелязано.
Червената шапчица си помислила, че майка и пак е прекалила с телевизията снощи и не обърнала особено внимание на родителските предупреждения, защото била една смела,находчива, умна, а освен всичко и една голяма и истинска дама (поне според нея де) и някакъв си там помияр не можел с нищо да я уплаши. И така тя казала само едно „Добре мамо” и поела по пътеката към баба си. Естествено Червената шапчица била облечена в любимите си дрешки: стегната, червена адски къса кожена пола, от която палаво стърчали малките бузки на сладкото и дупенце; лъскави червени високи ботуши с 15 сантиметрови токчета; мрежести черни чорапи, хвнати с жартиер, показващ се малко под поличката и; много стегнат червен корсет, който подчертавал макар и малките и, но доста стегнати гърди (все пак била доста развита за възрастта си); на главата си носела любимата си червена шапчица, с която не се разделяла никога и била абсолютно винаги с нея : на пазар, на училище, в леглото, в тоалетната, дори в банята когато си миела косата; бельото и се състояло от 2 много финни, врязващи се в плътта и нишки с красива сатенена оплетка между тях и червена панделка точно по средата под пъпчето.
И така тръгнала тя из гората по пътечката, подксачайки от крак на крак и пеейки си:
- Ринги – ринги – рае, бял петел играе, ринги – ринги – рае, бял петел играе....
... и както си подксачала с високите токчета стъпила в една решетка, пред която имало табела с надпис „Не стъпвай в високи токчета!” и за беда Червената шапчица се заклещила. Тя много обичала красивите си червени ботушки защото и били подарък за 16-ия рожден ден от сина на горския и хич не и се искало да чупи токчето. Затова започнала да вика за помощ:
- Помощ, помощ! Няма ли кой да дойде и да ми го извади?
Нейния зов отекнал в тъмната гора. Гласа на Червената шапчица бил мек, сладък, мил и плътен точно като на някоя телефонна жрица на любовта.
Естествено, че на такъв жален зов не можело никой да не се притече на помощ. Този който се озовал на мястото на произшествието изглеждал много странно дори приличал на мускетар заради перелината и шпагата, които веднага се забелязвали, но въпреки всичко от погледа не Червената шапчица не могло да убегне вълчия и космат вид на мускетаря. Въпреки, че не вдъхвал особено доверие все пак мускетаря е защитник на закона и затова тя му позволила да и помогне. Докато и го изваждал, мускетарят хвърлил един бърз поглед върху кошничката и веднага му светнали очите. За секунди той бръкнал в джоба си, извадил GSM-а си и написал един SMS съдържащ само думите „Намерих я” и го изпратил номер зад който стояло името „Шефа”. Той не се и съмнявал, че именно това е „пратката”, която търсели вече 3 месеца.
Всичко това останало незабелязано от погледа на Червената шапчица и затова тя охотно се съгласила на предложението на мускетаря да я изпрати по пътя за да не е сама. Не след дълго обаче се случило нещо доста странно за този сезон. Небето изведнъж притъмняло, сякаш буреносни облаци се били скупчили точно над главите на двамата спътника и всеки един миг някой от тях можело да бъде поразен от мълния. Червената шапчица за момент си помислила, че това може да се дължи на слънчево затъмнение, но след като пресметнала местоположението на луната, земята и слънцето, с помощта на една сложна астрономическа формула с 25 неизвестни, била убедена че то настъпва точно след 223 дни, 6 часа, 3 мин, 23 сек и 0.2 стотни. Все пак курсовете по астрономия били доста скъпи. Изведнъж ярка светлина разкъсала облаците, точно като падаща мълния, чул се страшен грохот, вдигнала се пушилка, толкова гъста, че местността наоколо заприличала по скоро на римска баня отколкото на красива горска месност. След като се разнесъл дима, Червената шапчица с ужас установила, че това не се дължи на някоя природна стихия, ами на появата на Големия Лош Вълк, който като че ли използвал специални ефекти от много скъп филм. Тя го изгледала с големите си зелени очи, преценила ситуацията набързо и избухнала в истеричен смях. Вълка излеждал така:
Увит в оранжева роба, подобна на тези разпространени при будистките монаси най-вероятно крадена; с пиърсинги по цялото тяло, които като че ли тежали толкова много, че кожата на лицето му се опъвала до такава степен, че носът му провисвал надолу като чучур; на главата си имал шапка сомбреро, която не била по мярка естестевено, и закривала очите му така, че едва ли можел да види нещо на повече от 3 стъпки пред себе си; на краката си носел японски дървени сандали с правоъгълна форма, които много приличали на тези които носел самурая Джак. В устата си бил захапал много дебела кубинска пура, в едната си ръка държал едно UZI, а в другата някаква крива пръчка най-вероятно магическа; в колана му бил затъкнат пиратски ятаган с много особена дръжка; освен това, макар и трудно, се забелязвал изпод робата изкуствения му крак. И така вълка дръпнал няколко пъти от пурата и казал:
- У теб ли е стоката? А!?
Нищо не подозиращата Червена шапчица казала:
- Не знам, ти как мислиш? – и леко се подсмихнала.
- Беше ми донесено, че у теб е стоката.....бррррррррр, не се обяснявай ами давай кошницата веднага, че губя търпение! – казал грубо вълка и насочил пръчката към Червената шапчица.
Тя се огледала наоколо и изведнъж осъзнала, че работата е сериозна и вълка иска да и вземе кошничката. Тя присвила вежди, опитвайки се да придобие по сърдито изражение, макар и с не много голям успех и изкрещяла:
- Тази кошница ще я вземете само през трупа ми!
след което застанала в бойна позиция с леко разтворени крачка и стиснати юмруци.
- Да видим на какво сте способни! – заканила се тя чакайки вълка или някой от копоите му да направи първата крачка.
Червената шапчица изглеждала толкова сладка и мила с малката кошничка между краката си и лъскавите си дрешки, че едва ли някой в този момент можел да си помисли да нарани бедното същество. Освен това някои от копоите на вълка вече имали съвсем други намерения относно Червената шапчица и по специално към нейния задник, чиито бузки не спирали закачливо да се подават до половината изпод поличката, която била доста оскъдна междувпрочем и малко оставало да се видят и срамните устни на клитора и. Вълка обаче стреснал всички изкрещявайки:
- Безмозъчни идиоти! Не стойте като експонати! Какво сте зяпнали като колорадски бръмбари в чипс? Някаква си курветина с червени дрешки ли ви уплаши? А?
Копоите на вълка изведнъж се опомнили и се нахвърлили с крясъци и бойни воьове върху нежното създание. Това което последвало било най-ужасната картина виждана някога в тази красива горска местност.
За всеобща изненада се оказало, че Червената шапчица не е нито толкова беззащитна, нито толкова безпомощна колкото изглеждала, ами точно обратното. Тя извадила изпод поличката си някакво много странно кристално оръжие, което доста приличало на човешки пенис и само смъртоносния лазерен лъч, правещ всичко живо наоколо на пух и прах бил сигурното доказателство, че това не е вибратор. Вълците били изпепелявани още преди да си помислят че може да стигнат до кошницата, а наоколо хвърчали крайници, уши и най-различни вълчи парчетии. Това било тайното оръжие, дадено на Червената шапчица от нейния учител Вълко Смачков Давов, който и преподавал частни уроци по вълчеотбрана, на които маика и я записала още от ранно детство. Естествено предвидливата майка на Червената шапчица знаела, че един ден дъщеря и ще трябва да поеме семейния бизнес и ще трябва да може най-малкото да се защитава сама. Така Червената шапчица докато разтяла, усвоявала най-различни умения както тактически, така и бойни. Можела да язди, да стреля с всякакви оръжия, да пилотира самолет, подводница, космически кораб ако се наложи, знаела право, била член на националната астрономическа академия, знаела 5 математики, можела да лети без ръце, знаела кунг-фу, можела също така да готви, както и някои други неща неприсъщи за момиче на нейната възраст но предвид факта че била доста по-зряла от връсничките си, научила и тях от интернет разбира се. Все още усвоявала „режещия поглед” и „юмрука на боговете”, но именно защото това били умения които се усвоявали с години непрстанна, тренировка на духа и тялото, носела това оръжие в себе си за всеки случай.
Вълците се стъписали от внезапния обрат, тъй като дали доста жертви и такова нещо не били виждали досега в престъпната си кариера. Самообладанието на Червената шапчица било достатъчно на всички за да осъзнаят, че няма да и мигне окото и ще ги изтреби до крак. Оцелелите и ранените се втурнали към храстите, оставяйки своя предводител сам срещу побеснялата и вече наистина страшно гледаща Червена шапчица опръскана с кръв, залепнала козина и животински вътрешности. Тя насочила лазерния пенис към вълка но той мигновенно премигнал и изчезнал. Най-вероятно си бил направил магия за невидимост. Червената шапчица разгневена казала:
- Играем нечестно? А! Точно така най-обичам.
Невидимият вълк в този момент бил зад Червената шапчица, канейки се да я сграбчи изодзад, но тя го усетила по миризмата на чорапи и лошия му дъх и с едно мощно предно саото мортале полетяла към близките дървета като една умела нинджа. От върха на дървото имало по добра видимост над цялата полянка и Червената шапчица след като се огледала и не видяла никой, извадила от вътрешния си джоб едни много специални очила - скъпоструваща шпионска апаратура. С тяхна помощ можело да се вижда в топлинния спектър. Тя веднага съзряла вълка в средата на полянката, който се въртял като обран евреин пред чаршия. След това извадила една ракетна установка тип „катюша” и докато я сглобявала решила да клипне на своите приятели от специалните части. Те спасили живота и преди време докато тренирала в една горичка. За награда целия отряд бил възнаграден с френска любов, а на изпращане и обещали че винаги ще я подкрепят в нужда. Червената шапчица монтирала ракетната установка към стеблото на дървото, тъй като както е известно „катюша” се слави с голяма огнева мощ но и с голям откат.
...тъй като за всички предполагам е голяма изненада от къде точно Червената шапчица извадила ракетна установка с тазмери и тегло почти колкото самата нея ще обясня: както вече споменах, шапчицата била любимата дрешка на Червената шапчица именно поради факта че била подарък от нейния учител по магическо изкуство. Той бил велик магьосник, но бил по-известен със идиотското си чувство за хумор и „помагал” по доста забавен, поне за него де, начин на всеки нуждаещ се от помощ. Когато бил още невръстно дете той „помогнал” на родната си майка като се изпишкал в шишието с мляко с цел да не се разкарва милата жена до тоалетната и да търси гърнето му. Тя обаче отпила няколко големи глътки от млякото преди да му подаде шишето за да се увери, че е готово за консумация и не е много горещо. Кърмата и била секнала по онова време. Е сами се сещате как си е изпатила горката женица...
...та магьосника притежавал по наследство невероятна шапка с формата на конус и звездички по нея. Магическото в нея било, че можела да побере в себе си абсолютно всичко, независимо от теглото и размера му. Червената шапчица получила тази шапка при завършването на магичесата школа. Кройката и модела на шапката били вече доста „ретро” и затова тя решила да направи малки поправки. Освен това звездичките я правели да изглежда като една бясна чалгарка, а всички знаем, че Червената шапчица била заклета фенка на техно културата, което най-вече личало от характерната и Rave походка и огромните тъмни очила, приличащи на очи на водно конче. Обикновено Червената шапчица държала в шапката си всичко необходимо като четирикрилен гардероб пълен не само с парцалки, но и с доста богат комплект кожени облекла с най-различни кукички и халки по тях, които разбира се майка и не би било добре да вижда, също така дъска за гладене, пералня, печка, сгъваема каравана, надуваема кукла - женска, лаптоп, пневматичен чук, фризер, топка за боулинг, химическа тоалетна, както и много други неща от първа необходимост. Естествено в малката и оръжейна имало и някой друг танк, както и подводница, но тя като една върла защитничка на флората и фауната решила, че „катюшата” би нанесла по-малки щети на околната среда, въпреки ракетите “Stinger” с които била заредена...
Да се върнем на приказката...
... вълка нищо не подозиращ останал сам в средата на полянката, бил напълно убеден в превъзходството си поради простия факт, че бил невидим. Той се втурнал към кошничката и тъкмо понечил да я сграбчи, когато от към върха на близкото дърво се разнесъл силен грохот. Целият престъпен живот на вълка в този миг преминавал пред очите му като на забавен кадър, а четирите бойни глави с убеднен уран все повече и повече се приближавали към мутрата му. Нямало никакъв шанс да се измъкне невредим от тази ситуация, но въпреки всичко направил отчаян скок нагоре, успял да избегне директния сблъсък с ракетите и в последния момент натиснал червеното копче на гърба на реактивната си раница, намираща се под расото, останала до този момент незабелязана. Светлината, огънят и ударната вълна от ядрената експлозия били толкова силни, че разпрашили всичко наоколо, а вълка бил изхвърлен на повече от 600 метра височина, предвид факта че си давал газ с пълна мощност. От радиацията и отделената топлина всичко което можело да гори по вълка било изпепелено и въпреки, че бил невидим си помислил за момент, че е останал без дрехи и без козина съвсем гол само по някакви си железа. Естествено след щетите които била понесла кошничката едва ли някой се съмнявал, че може да е останало каквото и да е било, но за голяма изненада на всички нещо проблясвало насред изпепелената полянка. Червената шапчица чак сега започнала да осъзнава, че съдържанието на кошницата наистина е важно след като е защитена по такъв начин. Вълкът опърпан и обгорен въпреки всичко, обаче успял да запази височина и продължил да кръжи над местността на не много голяма височина, дебнейки като лешояд жертвата си над не толкова приветливата вече полянка. Кожения колан на вълка не бил от специалния материял от който били направени презрамките на раницата и бил доста обгорял, в следствие на което ятагана се изхлузил и полетял със страшна скорост към кошничката.
В това време Червената шапчица си мислела, че от ударната вълна копоите на вълка а и самия вълк едва ли може да са оцелели, предвид, че в голям радиус наоколо нямало нищо здраво и най-веротяно всички били разплискани по скалите, тя с пъргав скок се устремила към кошничката. Точно в същия момент, в който Червената шапчица стъпила до кошничката си пред нея се забил почти до дръжката ятагана на вълка.
... дръжката била специална, направена от слонова кост, перфектна турска изработка със странната формата на пенис...
В мига в който погледнала нагоре видяла огъня излизащ от скорострелиния картечен пистолет на вълка, а малко след това и самия звук. За нейна голяма изненада вълкът не бил вече невидим и изглеждал доста променен от преди. Бил по-голям и по-черен, имал крила на прилеп, а на главата си носел една много смешна маска, закриваща половината му лице и от която стърчали два много смешни израстъка. Червената шапчица се сетила моментално че е виждала този костюм по телевизията, носен от един от смешните супер герои, но в този миг нямало време да мисли за това, тъй като куршумите летяли, оставяйки следата на разпорения въздух след себе си, а разстоянието което оставало между нея и тях ставало все по-малко и по-малко. Тя направила специалното движение „торпедо” изразяващо се в много бърз скок с превъртане по земята настрани, с което успяла частично да избегне стрелбата на вълка. Докато се превъртала забелязала още един обект във въздуха – нещо черно и голямо. В този момент се сетила, че била клипнала на своите приятели от специалните части, които се отзовали със светкавична скорост на зова и за помощ. Така нищо неподозиращият вълк бил прихванат от една от специалните стрелкови установки на хеликоптера с топлинно-лазерно насочване и стреляйки ожесточено надолу, той не забелязал как към него се насочвали вече доста голям летящи обекти с разрущително предназначение. Вълкът обаче както беше споменато се занимавал доста сериозно с черна магия и сатанизъм и именно това било причината да развие своята „женска интуиция” – така нареченото шесто чувство. Това в случая се оказало животоспасяващо за него, тъй като той в последния момент усетил че нещо лошо много бързо се приближава изодзад. Той си спомнил, как изпитал същото чувство и преди когато бил още малко вълче и се загубил в една тъмна гора. Именно там се случило нещо наистина ужасно травмиращо за неговата възраст. Попадайки в безисходица, хванат в капана на ловеца вълкът се надявал някой да му се притече на помощ преди да дойде ловеца. Мечокът, който бил педофил и не прощавал на никой по онова време му се притекъл на помощ в тъмното и го освободил, но след като блудствал с него цяла нощ и го захвърлил в една канавка. Този път обаче инстинктите на вълка му подсказали какво точно трябва да направи. В последния момент той ускорил към дърветата и се врязал в клоните където с усукващи движения успял да избегне летящите дискове. Вълкът се измъкнал по чудо от ожесточената стрелба и след като кацнал и видял повалените си другари изскърцал със зъби:
- Малка курво! Сега ще ти покажа какво е нечестна игра!
Вълкът се концентрирал, събрал лапи отпред и започнал да бръщолеви някакви несвързани думи, които много приличали на сатанинско заклинание. Не след дълго наоколо притъмняло, небето изглеждало точно както при ужасна буря, земята се тресяла, скалите се пукали, сякаш вулкан ще изригне всеки момент, черни сенки изхвърчали от стеблата на дърветата, а те изсъхвали сякаш нещо ускорявало процеса им на стареене хилядократно, земята се набраздявала и посивявала сякаш нещо мощно изсмуквало жизнеността от почвата и така докато всичко наоколо не станало черно и мрачно и не заприличало на запустяло гробище. Вълкът не спирал да бръщолвеи, а черните сянки влизали в тялото му, давайки му сила и мощ непознати досега на човечеството и вълчеството. Тялото му разтяло до невиждани размери, космите и четината му ставали толкова дълги и гъсти, че от железата по тялото му нямало и следа, а очите му застрашително светели с концентриран сноп светлина. Падналите другари на вълка започнали да се разлагат сякаш и техния процес на стареене бил ускорен, костите им започнали да се белеят, плътта им да изсъхва, докато не заприличали на голи скелети. Вълкът завършил заклинанието си с думите:
- Станете, О! Моя армия безсмъртна! Намерете тази малка кучка Червената шапчица и ми донесете сърцето и. – след което отворил лапите си и голяма черна шокова вълна се разнесла в кръг, точно като от падащ метеор.
Скелетите се изправили и с необичайно чевръсти и пъргави движения се втурнали към Червената шапчица, а вълкът бавно закрачил към полянката. Бил 6 метра висок 3 метра широк, главата му била с размера на Mini Cooper с отворен капак, очите му излъчвали мощно лазерно лъчение с дебелина 10 см, което изпепелявало всичко през което мине. Зъбите му били с размера на катаджийси ограничителен конус от онези оранжевите, а от носа му излизал зловонен дим разяждаики всичко до което се докосне. Освен това можел да бълва огън и само едната му лапа тежала към 25 кг. Направо бил със всички възможни ъпгрейди и бъфове.
Червената шапчица осъзнала, че доста яко го е загазила, но смело се втурнала към кошничката, която по-скоро приличала на огледално куфарче. Било толкова полирано, че тя се замислила от какъв ли материял е направено това куфарче, че няма нито драскотина по повърхността му след четирите ракети които отнесло. То било произведено от много специален полимер и въпреки, че изглеждало метално и хромирано, не било направено от метал. Това било с оглед да може да се прекарва през граница без да го засичат детекторите за метал, намиращи се по летищата и различните гранични пунктове.
През това време бабата на Червената шапчица чула страхотната дъндъния в гората и решила да се поразтъпче наоколо да види кой вдига този палампух чак до небесата. И така тръгнала тя, но тъй като я било страх да се разхожда сама жена в гората взела своя много добър приятел ловеца. Все пак в гората имало всякакви утрепки и извратеняци и не се знаело какво може да се случи. Освен това било пълно с дилъри на кока, проститутки и побеснели, от липсата на клиенти, сводници. Тях естествено ги държал Големия Лош Вълк и цялата околия била пропищяла от набезите му над младото поколение. Бабата и ловеца тръгнали по посока на стрелбата и лазерите с бърза крачка.
... Много лесно можело да се обърка човек и да си помисли, че насред гората са се събрали онези идиоти слушащи онази идиотска музика в която се чуват предимно два звука: „туп” и „тсс” и вдигат врява до небесата с мощните си колони и осветителна текника...
Ловеца носел винаги със себе си любимата си 6-цвена картечница, която му била подарък от Международната агенция за забрана на авджийското лазерно оръжие (МАЗАЛО). Той преследвал всеки дръзнал да използва лазерно оръжие срещу беззащитните катерички, бобърчета, пътпъдъченца, мисирки, лалугери и друг дребен дивеч.
През това време Червената шапчица вече била грабнала куфарчето, но почти веднага осъзнала каква голяма грешка е направила. Била обгрдена от армия вълчи скелети, които ръмжали макар и странно в този си вид но наистина издавали доста зловещи звуци. На всичкото отгоре вълка изкочил от гъстата купчина изпепелени дървета наоколо и се приземил на около 10 метра пред Червената шапчица, след което я „погледнал” с лазерния си поглед...
...Та положението на Червената шапчица не било никак розово, но тя някак си запазила самообладание и направила единственото възможно нещо, а именно скрила се зад куфарчето. Така избегнала поражението на лазерния лъч, защото той се отразил от огледалната повърхност. Скелетите приближавали все повече и повече и тя осъзнавала, че сетния и час наближава. В това време обаче специалните части, които кръжали с невероятно модерния си и скъп хеликоптер, започнали да правят десант, спускайки се в въжета като супер тренирани нинджи. Те открили огън по вълка, но това се оказало фатална грешка, тъй като той леко се извъртял и „погледнал” хеликоптера им точно 5 метра преди да се приземят на полянката. Хеликоптера избухнал в пламъци и се разхвърчал във всички възможни посоки, а елитните бойци изпопадали като зрели круши на земята: кой по глава, кой по гъз, кой по ... патлак.
Вълкът отново насочил погледа си към куфарчето и виждайки треперещата от страх червена шапчица занареждал с металния си звучащ още по-зловещо отпреди глас:
- Прати много поздрави на приятелчетата си, кучко! На ти сега нечестна игра!
Вълкът бил толкова близо до Червената шапчица, че трябвало само да се протегне и да вземе куфарчето.
В това време от близките обгорели дървета се появили бабата и ловеца и изпаднали в ужас. Бабата веднага осъзнала сериозността на положението и взела крайно решение: да се използва тайното оръжие. Без да губи нито се кунда тя се провикнала:
- Внучке, натисни червеното копче! Веднага! Не се колебай!
... червената шапчица от малка знаела, че щом едно копче е червено то трябва много добре да знаеш какво ще стане ако го натиснеш. Тя била невръстно момиченце когато осъзнала сериозността на червените копчета, но понеже не можела да чете не разбрала защо не трябва да го натиска и просто го натиснала. В резултат на това къщата била катапултирана на около 1500 метра височина и понеже този ден имало силна буря, вятърът я отнесъл в съседната гора...
Сега обаче нямало и секунда време за губене в четене на предупредителни надписи затова Червената шапчица натиснала моментално копчето. И така както си държала тя куфарчето то изведнъж се разтворило само, разпълало се надолу и настрани, започнало да се оформя първо като правоъгълна ламарина, но след това постепенно заприличало на скафандър, предпазвайки изцяло Червената шапчица от лазерните лъчи на вълка. Тя веднага се досетила, че това е именно едно от онези безценни куфарчета, които баща и Железния Човек носел със себе си, пазейки в него екипировката си. Тя за миг се поколебала да се пъхне в това чудо защото знаела, че било необходимо да се осъществи неврохимична електронна връзка с екипировката. Но пристъпила напред. Бронята я обгърнала и и прилегнала идеално, сякаш била проектирана за нея, след което последвал мощен шоков електрически импулс придружен със силна светлина и мощтни звукови вълни. Червената шапчица в този момент осъзнавала, че притежава същото ДНК като баща си и че ще може напълно да осъществи контрол над екипировката. С новата си „дрешка” Червената шапчица изглеждала още по секси от преди. Цялата била лъскава като че ли била направена от метал, освен това идеално прилепналата стегната материя подчертавала всичките и форми и като че ли гърдите и изглеждали още по-големи от преди. Главата и била защитетна от невероятно красива каска със син визьор, през който се виждало във всички възможни спектри, а на лактите имала остри шипове, с които можела да разпори всичко. Веднага си проличало кой е по-ъпгрейднат. Костюмът, вече облечен можело да приема абсолютно всякаква форма и размери. Лазерния лъч на вълка бил абсолютно безпомощен и безполезен, тъй като Червената шапчица се превърнала на огледало, отразявайки лаерния лъч. Огледалото било дори с орнаменти по рамката, а от страни стърчали двете ръце на Червената шапчица показвайки среден пръст на безпомощния вълк. Тя се завъртяла наоколо използвайки собственото оръжие на вълка, изпепелявайки и разпрашавайки всички скелети дървета, баби ловци...... опа грешка... без тях.
Оказало се обаче, че вълка е устойчив на собствения си лазерен лъч и не може да бъде сразен по този начин. Червената шапчица решила да смени тактиката и се превъплатила в ужасно голям и грозен пенис с четвъртита форма и разширени вени. Отдолу стърчали крачката и а отстрани ръцете и. Вълкът ужсно се уплашил, заради сериозната травма причинена от мечока в ранното му детство и хукнал да бяга. В това време ловеца открил огън и успял да го уцели и в двете очи едновременно. Вълкът загубил равновесие и полетял с отворена уста надолу, забивайки муцуна в повалените дървета. Червената шапчица се засилила и се врязала със страшна сила в задника на вълка. Последвалият вой едва ли може да бъде пресъздаден с думи. Бил смесица от ръмжене примесено с болка, звучащо сякаш в метална тръба, но по-страшно. След което всичко утихнало. Червената шапчица излезнала от гъза на вълка и казала:
-Вече на никой не може да навреди.
Всички заскачали от радост, бабата и ловеца се запрегръщали и зацелували като бясни тийнеджъри, а специалните части затанцували брейк.
Въпреки това обаче вълка имал пулс и не бил съвсем мъртъв. Затова Червената шапчица предложила:
-Да го обезвредим завинаги.
Всички започнали да тъпчат каквото намерят в разпорения задник на вълка. Пъхали камъни, дървета, кокали, части от хеликоптера, дори ловецът събрал всичките си гилзи и ги натъпкал добре, след което зашил задника на вълка. Завързали го за муцуната и го повлекли към езерото след което го цамбурнали вътре. След което цялата тайфа отишла в бабината къща да отпразнува победата над Големия Лош Вълк. Бабата и ловеца се заключили в тайната стаичка в подземието на къщата с уредите за мъчение отдавайки се на свои си занимания, Червената шапчица се заела с гостите и организацията на купона. Не след дълго се разчуло из цялата гора и всички, които се чувствали по някакъв начин подтиснати и наранени от злодея дошли на партито в бабината къща. Повечето били сводници, дилъри и проститутки та станал доста добър купон. И така три дена пили, пушили, друсали се, чукали се кой където свари, и повръщали от алкохол и преяждане.
Значи...имало едно време едно много сладко и малко момиченце на което всички казвали „Червената шапчица”. Един ден майка и и кзала:
- Мила дъще, виж сега! Тази кошничка е специална доставка, която трябва да пристигне невредима при баба ти. Тя знае какво да прави със съдържанието. Ти обаче запомни! В никакъв, ама в никакъв случай не отваряй кошницата и не вади съдържанието и. Освен това не спирай никъде и не се бави, защото в гората е опасно и може да ти се случи нещо лошо.
- Добре мамо аз съм послушно момиченце, много ще внимавам и няма да ми се случи нищо лошо. – отвърнала Червената шапчица.
Майка и още по притеснена добавила:
- Освен това дъще, помни, че в гората върлува и бушува Големия Лош Вълк (така му били трите имена), който е опасен контрабандист, сводник, сутеньор, мошеник, пират, бифш затворник, изнасилвач, сериен убиец, сатанист, магьосник, занимаващ се с черна магия и конекрадец. Така, че много трябва да внимаваш, защото неговите копои са плъзнали като термити по гнило ябълково дърво из цялата гора и нищо не остава незабелязано.
Червената шапчица си помислила, че майка и пак е прекалила с телевизията снощи и не обърнала особено внимание на родителските предупреждения, защото била една смела,находчива, умна, а освен всичко и една голяма и истинска дама (поне според нея де) и някакъв си там помияр не можел с нищо да я уплаши. И така тя казала само едно „Добре мамо” и поела по пътеката към баба си. Естествено Червената шапчица била облечена в любимите си дрешки: стегната, червена адски къса кожена пола, от която палаво стърчали малките бузки на сладкото и дупенце; лъскави червени високи ботуши с 15 сантиметрови токчета; мрежести черни чорапи, хвнати с жартиер, показващ се малко под поличката и; много стегнат червен корсет, който подчертавал макар и малките и, но доста стегнати гърди (все пак била доста развита за възрастта си); на главата си носела любимата си червена шапчица, с която не се разделяла никога и била абсолютно винаги с нея : на пазар, на училище, в леглото, в тоалетната, дори в банята когато си миела косата; бельото и се състояло от 2 много финни, врязващи се в плътта и нишки с красива сатенена оплетка между тях и червена панделка точно по средата под пъпчето.
И така тръгнала тя из гората по пътечката, подксачайки от крак на крак и пеейки си:
- Ринги – ринги – рае, бял петел играе, ринги – ринги – рае, бял петел играе....
... и както си подксачала с високите токчета стъпила в една решетка, пред която имало табела с надпис „Не стъпвай в високи токчета!” и за беда Червената шапчица се заклещила. Тя много обичала красивите си червени ботушки защото и били подарък за 16-ия рожден ден от сина на горския и хич не и се искало да чупи токчето. Затова започнала да вика за помощ:
- Помощ, помощ! Няма ли кой да дойде и да ми го извади?
Нейния зов отекнал в тъмната гора. Гласа на Червената шапчица бил мек, сладък, мил и плътен точно като на някоя телефонна жрица на любовта.
Естествено, че на такъв жален зов не можело никой да не се притече на помощ. Този който се озовал на мястото на произшествието изглеждал много странно дори приличал на мускетар заради перелината и шпагата, които веднага се забелязвали, но въпреки всичко от погледа не Червената шапчица не могло да убегне вълчия и космат вид на мускетаря. Въпреки, че не вдъхвал особено доверие все пак мускетаря е защитник на закона и затова тя му позволила да и помогне. Докато и го изваждал, мускетарят хвърлил един бърз поглед върху кошничката и веднага му светнали очите. За секунди той бръкнал в джоба си, извадил GSM-а си и написал един SMS съдържащ само думите „Намерих я” и го изпратил номер зад който стояло името „Шефа”. Той не се и съмнявал, че именно това е „пратката”, която търсели вече 3 месеца.
Всичко това останало незабелязано от погледа на Червената шапчица и затова тя охотно се съгласила на предложението на мускетаря да я изпрати по пътя за да не е сама. Не след дълго обаче се случило нещо доста странно за този сезон. Небето изведнъж притъмняло, сякаш буреносни облаци се били скупчили точно над главите на двамата спътника и всеки един миг някой от тях можело да бъде поразен от мълния. Червената шапчица за момент си помислила, че това може да се дължи на слънчево затъмнение, но след като пресметнала местоположението на луната, земята и слънцето, с помощта на една сложна астрономическа формула с 25 неизвестни, била убедена че то настъпва точно след 223 дни, 6 часа, 3 мин, 23 сек и 0.2 стотни. Все пак курсовете по астрономия били доста скъпи. Изведнъж ярка светлина разкъсала облаците, точно като падаща мълния, чул се страшен грохот, вдигнала се пушилка, толкова гъста, че местността наоколо заприличала по скоро на римска баня отколкото на красива горска месност. След като се разнесъл дима, Червената шапчица с ужас установила, че това не се дължи на някоя природна стихия, ами на появата на Големия Лош Вълк, който като че ли използвал специални ефекти от много скъп филм. Тя го изгледала с големите си зелени очи, преценила ситуацията набързо и избухнала в истеричен смях. Вълка излеждал така:
Увит в оранжева роба, подобна на тези разпространени при будистките монаси най-вероятно крадена; с пиърсинги по цялото тяло, които като че ли тежали толкова много, че кожата на лицето му се опъвала до такава степен, че носът му провисвал надолу като чучур; на главата си имал шапка сомбреро, която не била по мярка естестевено, и закривала очите му така, че едва ли можел да види нещо на повече от 3 стъпки пред себе си; на краката си носел японски дървени сандали с правоъгълна форма, които много приличали на тези които носел самурая Джак. В устата си бил захапал много дебела кубинска пура, в едната си ръка държал едно UZI, а в другата някаква крива пръчка най-вероятно магическа; в колана му бил затъкнат пиратски ятаган с много особена дръжка; освен това, макар и трудно, се забелязвал изпод робата изкуствения му крак. И така вълка дръпнал няколко пъти от пурата и казал:
- У теб ли е стоката? А!?
Нищо не подозиращата Червена шапчица казала:
- Не знам, ти как мислиш? – и леко се подсмихнала.
- Беше ми донесено, че у теб е стоката.....бррррррррр, не се обяснявай ами давай кошницата веднага, че губя търпение! – казал грубо вълка и насочил пръчката към Червената шапчица.
Тя се огледала наоколо и изведнъж осъзнала, че работата е сериозна и вълка иска да и вземе кошничката. Тя присвила вежди, опитвайки се да придобие по сърдито изражение, макар и с не много голям успех и изкрещяла:
- Тази кошница ще я вземете само през трупа ми!
след което застанала в бойна позиция с леко разтворени крачка и стиснати юмруци.
- Да видим на какво сте способни! – заканила се тя чакайки вълка или някой от копоите му да направи първата крачка.
Червената шапчица изглеждала толкова сладка и мила с малката кошничка между краката си и лъскавите си дрешки, че едва ли някой в този момент можел да си помисли да нарани бедното същество. Освен това някои от копоите на вълка вече имали съвсем други намерения относно Червената шапчица и по специално към нейния задник, чиито бузки не спирали закачливо да се подават до половината изпод поличката, която била доста оскъдна междувпрочем и малко оставало да се видят и срамните устни на клитора и. Вълка обаче стреснал всички изкрещявайки:
- Безмозъчни идиоти! Не стойте като експонати! Какво сте зяпнали като колорадски бръмбари в чипс? Някаква си курветина с червени дрешки ли ви уплаши? А?
Копоите на вълка изведнъж се опомнили и се нахвърлили с крясъци и бойни воьове върху нежното създание. Това което последвало било най-ужасната картина виждана някога в тази красива горска местност.
За всеобща изненада се оказало, че Червената шапчица не е нито толкова беззащитна, нито толкова безпомощна колкото изглеждала, ами точно обратното. Тя извадила изпод поличката си някакво много странно кристално оръжие, което доста приличало на човешки пенис и само смъртоносния лазерен лъч, правещ всичко живо наоколо на пух и прах бил сигурното доказателство, че това не е вибратор. Вълците били изпепелявани още преди да си помислят че може да стигнат до кошницата, а наоколо хвърчали крайници, уши и най-различни вълчи парчетии. Това било тайното оръжие, дадено на Червената шапчица от нейния учител Вълко Смачков Давов, който и преподавал частни уроци по вълчеотбрана, на които маика и я записала още от ранно детство. Естествено предвидливата майка на Червената шапчица знаела, че един ден дъщеря и ще трябва да поеме семейния бизнес и ще трябва да може най-малкото да се защитава сама. Така Червената шапчица докато разтяла, усвоявала най-различни умения както тактически, така и бойни. Можела да язди, да стреля с всякакви оръжия, да пилотира самолет, подводница, космически кораб ако се наложи, знаела право, била член на националната астрономическа академия, знаела 5 математики, можела да лети без ръце, знаела кунг-фу, можела също така да готви, както и някои други неща неприсъщи за момиче на нейната възраст но предвид факта че била доста по-зряла от връсничките си, научила и тях от интернет разбира се. Все още усвоявала „режещия поглед” и „юмрука на боговете”, но именно защото това били умения които се усвоявали с години непрстанна, тренировка на духа и тялото, носела това оръжие в себе си за всеки случай.
Вълците се стъписали от внезапния обрат, тъй като дали доста жертви и такова нещо не били виждали досега в престъпната си кариера. Самообладанието на Червената шапчица било достатъчно на всички за да осъзнаят, че няма да и мигне окото и ще ги изтреби до крак. Оцелелите и ранените се втурнали към храстите, оставяйки своя предводител сам срещу побеснялата и вече наистина страшно гледаща Червена шапчица опръскана с кръв, залепнала козина и животински вътрешности. Тя насочила лазерния пенис към вълка но той мигновенно премигнал и изчезнал. Най-вероятно си бил направил магия за невидимост. Червената шапчица разгневена казала:
- Играем нечестно? А! Точно така най-обичам.
Невидимият вълк в този момент бил зад Червената шапчица, канейки се да я сграбчи изодзад, но тя го усетила по миризмата на чорапи и лошия му дъх и с едно мощно предно саото мортале полетяла към близките дървета като една умела нинджа. От върха на дървото имало по добра видимост над цялата полянка и Червената шапчица след като се огледала и не видяла никой, извадила от вътрешния си джоб едни много специални очила - скъпоструваща шпионска апаратура. С тяхна помощ можело да се вижда в топлинния спектър. Тя веднага съзряла вълка в средата на полянката, който се въртял като обран евреин пред чаршия. След това извадила една ракетна установка тип „катюша” и докато я сглобявала решила да клипне на своите приятели от специалните части. Те спасили живота и преди време докато тренирала в една горичка. За награда целия отряд бил възнаграден с френска любов, а на изпращане и обещали че винаги ще я подкрепят в нужда. Червената шапчица монтирала ракетната установка към стеблото на дървото, тъй като както е известно „катюша” се слави с голяма огнева мощ но и с голям откат.
...тъй като за всички предполагам е голяма изненада от къде точно Червената шапчица извадила ракетна установка с тазмери и тегло почти колкото самата нея ще обясня: както вече споменах, шапчицата била любимата дрешка на Червената шапчица именно поради факта че била подарък от нейния учител по магическо изкуство. Той бил велик магьосник, но бил по-известен със идиотското си чувство за хумор и „помагал” по доста забавен, поне за него де, начин на всеки нуждаещ се от помощ. Когато бил още невръстно дете той „помогнал” на родната си майка като се изпишкал в шишието с мляко с цел да не се разкарва милата жена до тоалетната и да търси гърнето му. Тя обаче отпила няколко големи глътки от млякото преди да му подаде шишето за да се увери, че е готово за консумация и не е много горещо. Кърмата и била секнала по онова време. Е сами се сещате как си е изпатила горката женица...
...та магьосника притежавал по наследство невероятна шапка с формата на конус и звездички по нея. Магическото в нея било, че можела да побере в себе си абсолютно всичко, независимо от теглото и размера му. Червената шапчица получила тази шапка при завършването на магичесата школа. Кройката и модела на шапката били вече доста „ретро” и затова тя решила да направи малки поправки. Освен това звездичките я правели да изглежда като една бясна чалгарка, а всички знаем, че Червената шапчица била заклета фенка на техно културата, което най-вече личало от характерната и Rave походка и огромните тъмни очила, приличащи на очи на водно конче. Обикновено Червената шапчица държала в шапката си всичко необходимо като четирикрилен гардероб пълен не само с парцалки, но и с доста богат комплект кожени облекла с най-различни кукички и халки по тях, които разбира се майка и не би било добре да вижда, също така дъска за гладене, пералня, печка, сгъваема каравана, надуваема кукла - женска, лаптоп, пневматичен чук, фризер, топка за боулинг, химическа тоалетна, както и много други неща от първа необходимост. Естествено в малката и оръжейна имало и някой друг танк, както и подводница, но тя като една върла защитничка на флората и фауната решила, че „катюшата” би нанесла по-малки щети на околната среда, въпреки ракетите “Stinger” с които била заредена...
Да се върнем на приказката...
... вълка нищо не подозиращ останал сам в средата на полянката, бил напълно убеден в превъзходството си поради простия факт, че бил невидим. Той се втурнал към кошничката и тъкмо понечил да я сграбчи, когато от към върха на близкото дърво се разнесъл силен грохот. Целият престъпен живот на вълка в този миг преминавал пред очите му като на забавен кадър, а четирите бойни глави с убеднен уран все повече и повече се приближавали към мутрата му. Нямало никакъв шанс да се измъкне невредим от тази ситуация, но въпреки всичко направил отчаян скок нагоре, успял да избегне директния сблъсък с ракетите и в последния момент натиснал червеното копче на гърба на реактивната си раница, намираща се под расото, останала до този момент незабелязана. Светлината, огънят и ударната вълна от ядрената експлозия били толкова силни, че разпрашили всичко наоколо, а вълка бил изхвърлен на повече от 600 метра височина, предвид факта че си давал газ с пълна мощност. От радиацията и отделената топлина всичко което можело да гори по вълка било изпепелено и въпреки, че бил невидим си помислил за момент, че е останал без дрехи и без козина съвсем гол само по някакви си железа. Естествено след щетите които била понесла кошничката едва ли някой се съмнявал, че може да е останало каквото и да е било, но за голяма изненада на всички нещо проблясвало насред изпепелената полянка. Червената шапчица чак сега започнала да осъзнава, че съдържанието на кошницата наистина е важно след като е защитена по такъв начин. Вълкът опърпан и обгорен въпреки всичко, обаче успял да запази височина и продължил да кръжи над местността на не много голяма височина, дебнейки като лешояд жертвата си над не толкова приветливата вече полянка. Кожения колан на вълка не бил от специалния материял от който били направени презрамките на раницата и бил доста обгорял, в следствие на което ятагана се изхлузил и полетял със страшна скорост към кошничката.
В това време Червената шапчица си мислела, че от ударната вълна копоите на вълка а и самия вълк едва ли може да са оцелели, предвид, че в голям радиус наоколо нямало нищо здраво и най-веротяно всички били разплискани по скалите, тя с пъргав скок се устремила към кошничката. Точно в същия момент, в който Червената шапчица стъпила до кошничката си пред нея се забил почти до дръжката ятагана на вълка.
... дръжката била специална, направена от слонова кост, перфектна турска изработка със странната формата на пенис...
В мига в който погледнала нагоре видяла огъня излизащ от скорострелиния картечен пистолет на вълка, а малко след това и самия звук. За нейна голяма изненада вълкът не бил вече невидим и изглеждал доста променен от преди. Бил по-голям и по-черен, имал крила на прилеп, а на главата си носел една много смешна маска, закриваща половината му лице и от която стърчали два много смешни израстъка. Червената шапчица се сетила моментално че е виждала този костюм по телевизията, носен от един от смешните супер герои, но в този миг нямало време да мисли за това, тъй като куршумите летяли, оставяйки следата на разпорения въздух след себе си, а разстоянието което оставало между нея и тях ставало все по-малко и по-малко. Тя направила специалното движение „торпедо” изразяващо се в много бърз скок с превъртане по земята настрани, с което успяла частично да избегне стрелбата на вълка. Докато се превъртала забелязала още един обект във въздуха – нещо черно и голямо. В този момент се сетила, че била клипнала на своите приятели от специалните части, които се отзовали със светкавична скорост на зова и за помощ. Така нищо неподозиращият вълк бил прихванат от една от специалните стрелкови установки на хеликоптера с топлинно-лазерно насочване и стреляйки ожесточено надолу, той не забелязал как към него се насочвали вече доста голям летящи обекти с разрущително предназначение. Вълкът обаче както беше споменато се занимавал доста сериозно с черна магия и сатанизъм и именно това било причината да развие своята „женска интуиция” – така нареченото шесто чувство. Това в случая се оказало животоспасяващо за него, тъй като той в последния момент усетил че нещо лошо много бързо се приближава изодзад. Той си спомнил, как изпитал същото чувство и преди когато бил още малко вълче и се загубил в една тъмна гора. Именно там се случило нещо наистина ужасно травмиращо за неговата възраст. Попадайки в безисходица, хванат в капана на ловеца вълкът се надявал някой да му се притече на помощ преди да дойде ловеца. Мечокът, който бил педофил и не прощавал на никой по онова време му се притекъл на помощ в тъмното и го освободил, но след като блудствал с него цяла нощ и го захвърлил в една канавка. Този път обаче инстинктите на вълка му подсказали какво точно трябва да направи. В последния момент той ускорил към дърветата и се врязал в клоните където с усукващи движения успял да избегне летящите дискове. Вълкът се измъкнал по чудо от ожесточената стрелба и след като кацнал и видял повалените си другари изскърцал със зъби:
- Малка курво! Сега ще ти покажа какво е нечестна игра!
Вълкът се концентрирал, събрал лапи отпред и започнал да бръщолеви някакви несвързани думи, които много приличали на сатанинско заклинание. Не след дълго наоколо притъмняло, небето изглеждало точно както при ужасна буря, земята се тресяла, скалите се пукали, сякаш вулкан ще изригне всеки момент, черни сенки изхвърчали от стеблата на дърветата, а те изсъхвали сякаш нещо ускорявало процеса им на стареене хилядократно, земята се набраздявала и посивявала сякаш нещо мощно изсмуквало жизнеността от почвата и така докато всичко наоколо не станало черно и мрачно и не заприличало на запустяло гробище. Вълкът не спирал да бръщолвеи, а черните сянки влизали в тялото му, давайки му сила и мощ непознати досега на човечеството и вълчеството. Тялото му разтяло до невиждани размери, космите и четината му ставали толкова дълги и гъсти, че от железата по тялото му нямало и следа, а очите му застрашително светели с концентриран сноп светлина. Падналите другари на вълка започнали да се разлагат сякаш и техния процес на стареене бил ускорен, костите им започнали да се белеят, плътта им да изсъхва, докато не заприличали на голи скелети. Вълкът завършил заклинанието си с думите:
- Станете, О! Моя армия безсмъртна! Намерете тази малка кучка Червената шапчица и ми донесете сърцето и. – след което отворил лапите си и голяма черна шокова вълна се разнесла в кръг, точно като от падащ метеор.
Скелетите се изправили и с необичайно чевръсти и пъргави движения се втурнали към Червената шапчица, а вълкът бавно закрачил към полянката. Бил 6 метра висок 3 метра широк, главата му била с размера на Mini Cooper с отворен капак, очите му излъчвали мощно лазерно лъчение с дебелина 10 см, което изпепелявало всичко през което мине. Зъбите му били с размера на катаджийси ограничителен конус от онези оранжевите, а от носа му излизал зловонен дим разяждаики всичко до което се докосне. Освен това можел да бълва огън и само едната му лапа тежала към 25 кг. Направо бил със всички възможни ъпгрейди и бъфове.
Червената шапчица осъзнала, че доста яко го е загазила, но смело се втурнала към кошничката, която по-скоро приличала на огледално куфарче. Било толкова полирано, че тя се замислила от какъв ли материял е направено това куфарче, че няма нито драскотина по повърхността му след четирите ракети които отнесло. То било произведено от много специален полимер и въпреки, че изглеждало метално и хромирано, не било направено от метал. Това било с оглед да може да се прекарва през граница без да го засичат детекторите за метал, намиращи се по летищата и различните гранични пунктове.
През това време бабата на Червената шапчица чула страхотната дъндъния в гората и решила да се поразтъпче наоколо да види кой вдига този палампух чак до небесата. И така тръгнала тя, но тъй като я било страх да се разхожда сама жена в гората взела своя много добър приятел ловеца. Все пак в гората имало всякакви утрепки и извратеняци и не се знаело какво може да се случи. Освен това било пълно с дилъри на кока, проститутки и побеснели, от липсата на клиенти, сводници. Тях естествено ги държал Големия Лош Вълк и цялата околия била пропищяла от набезите му над младото поколение. Бабата и ловеца тръгнали по посока на стрелбата и лазерите с бърза крачка.
... Много лесно можело да се обърка човек и да си помисли, че насред гората са се събрали онези идиоти слушащи онази идиотска музика в която се чуват предимно два звука: „туп” и „тсс” и вдигат врява до небесата с мощните си колони и осветителна текника...
Ловеца носел винаги със себе си любимата си 6-цвена картечница, която му била подарък от Международната агенция за забрана на авджийското лазерно оръжие (МАЗАЛО). Той преследвал всеки дръзнал да използва лазерно оръжие срещу беззащитните катерички, бобърчета, пътпъдъченца, мисирки, лалугери и друг дребен дивеч.
През това време Червената шапчица вече била грабнала куфарчето, но почти веднага осъзнала каква голяма грешка е направила. Била обгрдена от армия вълчи скелети, които ръмжали макар и странно в този си вид но наистина издавали доста зловещи звуци. На всичкото отгоре вълка изкочил от гъстата купчина изпепелени дървета наоколо и се приземил на около 10 метра пред Червената шапчица, след което я „погледнал” с лазерния си поглед...
...Та положението на Червената шапчица не било никак розово, но тя някак си запазила самообладание и направила единственото възможно нещо, а именно скрила се зад куфарчето. Така избегнала поражението на лазерния лъч, защото той се отразил от огледалната повърхност. Скелетите приближавали все повече и повече и тя осъзнавала, че сетния и час наближава. В това време обаче специалните части, които кръжали с невероятно модерния си и скъп хеликоптер, започнали да правят десант, спускайки се в въжета като супер тренирани нинджи. Те открили огън по вълка, но това се оказало фатална грешка, тъй като той леко се извъртял и „погледнал” хеликоптера им точно 5 метра преди да се приземят на полянката. Хеликоптера избухнал в пламъци и се разхвърчал във всички възможни посоки, а елитните бойци изпопадали като зрели круши на земята: кой по глава, кой по гъз, кой по ... патлак.
Вълкът отново насочил погледа си към куфарчето и виждайки треперещата от страх червена шапчица занареждал с металния си звучащ още по-зловещо отпреди глас:
- Прати много поздрави на приятелчетата си, кучко! На ти сега нечестна игра!
Вълкът бил толкова близо до Червената шапчица, че трябвало само да се протегне и да вземе куфарчето.
В това време от близките обгорели дървета се появили бабата и ловеца и изпаднали в ужас. Бабата веднага осъзнала сериозността на положението и взела крайно решение: да се използва тайното оръжие. Без да губи нито се кунда тя се провикнала:
- Внучке, натисни червеното копче! Веднага! Не се колебай!
... червената шапчица от малка знаела, че щом едно копче е червено то трябва много добре да знаеш какво ще стане ако го натиснеш. Тя била невръстно момиченце когато осъзнала сериозността на червените копчета, но понеже не можела да чете не разбрала защо не трябва да го натиска и просто го натиснала. В резултат на това къщата била катапултирана на около 1500 метра височина и понеже този ден имало силна буря, вятърът я отнесъл в съседната гора...
Сега обаче нямало и секунда време за губене в четене на предупредителни надписи затова Червената шапчица натиснала моментално копчето. И така както си държала тя куфарчето то изведнъж се разтворило само, разпълало се надолу и настрани, започнало да се оформя първо като правоъгълна ламарина, но след това постепенно заприличало на скафандър, предпазвайки изцяло Червената шапчица от лазерните лъчи на вълка. Тя веднага се досетила, че това е именно едно от онези безценни куфарчета, които баща и Железния Човек носел със себе си, пазейки в него екипировката си. Тя за миг се поколебала да се пъхне в това чудо защото знаела, че било необходимо да се осъществи неврохимична електронна връзка с екипировката. Но пристъпила напред. Бронята я обгърнала и и прилегнала идеално, сякаш била проектирана за нея, след което последвал мощен шоков електрически импулс придружен със силна светлина и мощтни звукови вълни. Червената шапчица в този момент осъзнавала, че притежава същото ДНК като баща си и че ще може напълно да осъществи контрол над екипировката. С новата си „дрешка” Червената шапчица изглеждала още по секси от преди. Цялата била лъскава като че ли била направена от метал, освен това идеално прилепналата стегната материя подчертавала всичките и форми и като че ли гърдите и изглеждали още по-големи от преди. Главата и била защитетна от невероятно красива каска със син визьор, през който се виждало във всички възможни спектри, а на лактите имала остри шипове, с които можела да разпори всичко. Веднага си проличало кой е по-ъпгрейднат. Костюмът, вече облечен можело да приема абсолютно всякаква форма и размери. Лазерния лъч на вълка бил абсолютно безпомощен и безполезен, тъй като Червената шапчица се превърнала на огледало, отразявайки лаерния лъч. Огледалото било дори с орнаменти по рамката, а от страни стърчали двете ръце на Червената шапчица показвайки среден пръст на безпомощния вълк. Тя се завъртяла наоколо използвайки собственото оръжие на вълка, изпепелявайки и разпрашавайки всички скелети дървета, баби ловци...... опа грешка... без тях.
Оказало се обаче, че вълка е устойчив на собствения си лазерен лъч и не може да бъде сразен по този начин. Червената шапчица решила да смени тактиката и се превъплатила в ужасно голям и грозен пенис с четвъртита форма и разширени вени. Отдолу стърчали крачката и а отстрани ръцете и. Вълкът ужсно се уплашил, заради сериозната травма причинена от мечока в ранното му детство и хукнал да бяга. В това време ловеца открил огън и успял да го уцели и в двете очи едновременно. Вълкът загубил равновесие и полетял с отворена уста надолу, забивайки муцуна в повалените дървета. Червената шапчица се засилила и се врязала със страшна сила в задника на вълка. Последвалият вой едва ли може да бъде пресъздаден с думи. Бил смесица от ръмжене примесено с болка, звучащо сякаш в метална тръба, но по-страшно. След което всичко утихнало. Червената шапчица излезнала от гъза на вълка и казала:
-Вече на никой не може да навреди.
Всички заскачали от радост, бабата и ловеца се запрегръщали и зацелували като бясни тийнеджъри, а специалните части затанцували брейк.
Въпреки това обаче вълка имал пулс и не бил съвсем мъртъв. Затова Червената шапчица предложила:
-Да го обезвредим завинаги.
Всички започнали да тъпчат каквото намерят в разпорения задник на вълка. Пъхали камъни, дървета, кокали, части от хеликоптера, дори ловецът събрал всичките си гилзи и ги натъпкал добре, след което зашил задника на вълка. Завързали го за муцуната и го повлекли към езерото след което го цамбурнали вътре. След което цялата тайфа отишла в бабината къща да отпразнува победата над Големия Лош Вълк. Бабата и ловеца се заключили в тайната стаичка в подземието на къщата с уредите за мъчение отдавайки се на свои си занимания, Червената шапчица се заела с гостите и организацията на купона. Не след дълго се разчуло из цялата гора и всички, които се чувствали по някакъв начин подтиснати и наранени от злодея дошли на партито в бабината къща. Повечето били сводници, дилъри и проститутки та станал доста добър купон. И така три дена пили, пушили, друсали се, чукали се кой където свари, и повръщали от алкохол и преяждане.
За Бобохоботника
Сигурно се чудите защо е необходимо да има такива животни? И аз се чудя все още и не намирам отговор. Та как се стигна до там? Бяхме в едно особено състояние с един приятел и можехме да измислим всичко. Дори решихме някои световни проблеми, но решихме още да не разгласяваме идеите си за да не нахлуят през прозореца някой прекрасен ден спец части и не ни отведат в някой таен бункер. Та за състоянието... много обичам когато мога да измислям всичко.
Тааа... бях започнал да пиша за онова животно, на което за съжаление не пазя вече рисунката, но ще се опитам да го пресъздам с думи. Много характерни за бобохоботниците са две неща: имат хобот и ядат боб, освен това живеят на стада наброявайки стотици индивиди. Бобохоботника е бозайник, чивтокопитен има четири крака, опашка с окосмяване само на върха, подобно на детска шапчица с пискюлче, много гълъг фуниеобразен хобот, аеродинамична фрома на глвата, много остри и големи нокти, подобни на тези у къртиците, прибиращи се навътре, освен това вижда в тъмното и е ловък гмурец, а хоботът му, един своеобразен шнорхел, му позволява да остане под водата часове наред, спасявайки се от набезите на по-големите хищници. Много в важен специфичния им начин на хранене. Въпреки, че се храни предимно с боб, бобохоботника е ловък хищник. Той издебва шушулката боб, отронваща се от бобеното стебло и посредством силен вакуум успява да я притегли към себе си с такава скорост, че зрънцата не успяват да се задържат вътре в шушулката и политат към вътрешността на хобота. Зимно време изпада в състояние на зимен сън като спи заровен дълбоко под земята, близко до някой термичен източник, оставяйки хобота си на повърхността за да може да диша. Бобохоботниците спят зимния си сън също на стада като местността около подходящия термичен източник е силно"засадена" с равни "лехички" от бобохотници. Тези животни имат изключително развито чувство за подреденост и винаги ориентират редовете в които са заровени на север. По този начин източния и западния вятър не навяват преспи сняг върху хоботите им и те остават стърчащи в иделана подредба. Освен това имат идеално балансиран метаболизъм, позволяващ им през зимата, отделяйки газове да се топлят в убежищата си. По този начин изядения през годината боб не се храносмила бързо, а бавно с отделяне на много газове. Природата се е погрижила и за благосъстоянието на хищника при този естествен начин на отопление, като отделените газове по никакъв начин не увреждат благоуханието на свежия зимен въздух, тъй като хоботът му остава на повърхността на полянката - на чист въздух. Не е изключено обаче да се получат някои неприятни инциденти. Това обикновено е свързано с човешката дейност и по специално с генното модифициране на бобни култури, с цел по-високи добиви, които освен всичко са и с високо съдържание на азот. Именно това е причината за така нареченото явление "бобохоботник-торпедо". Опасен инцидент обикновено завършващ със смърт на бобохоботника, тъй като височината до която той достига след отделянето на газовете е от порядъка на 50-100 метра. По този начин се създава опасност и за останалите индивиди от стадото, тъй като експлозията изхвърля покриващия слой земя и ако е особено силна може да остави кратер, излагаики всички индивиди на студа. Друг неприятен инцидент който може да се случи е не дай си боже да има над полянката ниско летящ летателен апарат. Обикновено пътническите самолети не летят на такава височина освен при излитане и кацане, но така или иначе съществува реална опасност от попадане на изстрелял се неволно бобохоботник в двигателя на самолета.
Зимния сън е много важна част от живота и бита на бобохоботника. Разбудил се бобохоботник става много опасен за околните, тъй като започва да си върти хобота навсякъде, подобно на перископ на съветска подводница и не дай си боже наоколо да има изоставена шушулка боб, тя може да попадне по средата на полянката. Това е особено опасно тъй като хищническите инстинкти на животното никога не спят! Ако цялото стадо се разбуди и започне да засмуква в едно и също направление, а именно центъра на полянката, може да предизвика циклон или още по страшно природно бедствие като торнадо например. Не случайно в някои части на Северна Америка торнадото и циклонът са чести явления. Именно там, поради климата благоприятен за развитието на бобни култури, е разпространен и бобохоботника. Той обитава също така и някои местности със субтропичен климат, части от амазонка и гватемала.
Тааа... бях започнал да пиша за онова животно, на което за съжаление не пазя вече рисунката, но ще се опитам да го пресъздам с думи. Много характерни за бобохоботниците са две неща: имат хобот и ядат боб, освен това живеят на стада наброявайки стотици индивиди. Бобохоботника е бозайник, чивтокопитен има четири крака, опашка с окосмяване само на върха, подобно на детска шапчица с пискюлче, много гълъг фуниеобразен хобот, аеродинамична фрома на глвата, много остри и големи нокти, подобни на тези у къртиците, прибиращи се навътре, освен това вижда в тъмното и е ловък гмурец, а хоботът му, един своеобразен шнорхел, му позволява да остане под водата часове наред, спасявайки се от набезите на по-големите хищници. Много в важен специфичния им начин на хранене. Въпреки, че се храни предимно с боб, бобохоботника е ловък хищник. Той издебва шушулката боб, отронваща се от бобеното стебло и посредством силен вакуум успява да я притегли към себе си с такава скорост, че зрънцата не успяват да се задържат вътре в шушулката и политат към вътрешността на хобота. Зимно време изпада в състояние на зимен сън като спи заровен дълбоко под земята, близко до някой термичен източник, оставяйки хобота си на повърхността за да може да диша. Бобохоботниците спят зимния си сън също на стада като местността около подходящия термичен източник е силно"засадена" с равни "лехички" от бобохотници. Тези животни имат изключително развито чувство за подреденост и винаги ориентират редовете в които са заровени на север. По този начин източния и западния вятър не навяват преспи сняг върху хоботите им и те остават стърчащи в иделана подредба. Освен това имат идеално балансиран метаболизъм, позволяващ им през зимата, отделяйки газове да се топлят в убежищата си. По този начин изядения през годината боб не се храносмила бързо, а бавно с отделяне на много газове. Природата се е погрижила и за благосъстоянието на хищника при този естествен начин на отопление, като отделените газове по никакъв начин не увреждат благоуханието на свежия зимен въздух, тъй като хоботът му остава на повърхността на полянката - на чист въздух. Не е изключено обаче да се получат някои неприятни инциденти. Това обикновено е свързано с човешката дейност и по специално с генното модифициране на бобни култури, с цел по-високи добиви, които освен всичко са и с високо съдържание на азот. Именно това е причината за така нареченото явление "бобохоботник-торпедо". Опасен инцидент обикновено завършващ със смърт на бобохоботника, тъй като височината до която той достига след отделянето на газовете е от порядъка на 50-100 метра. По този начин се създава опасност и за останалите индивиди от стадото, тъй като експлозията изхвърля покриващия слой земя и ако е особено силна може да остави кратер, излагаики всички индивиди на студа. Друг неприятен инцидент който може да се случи е не дай си боже да има над полянката ниско летящ летателен апарат. Обикновено пътническите самолети не летят на такава височина освен при излитане и кацане, но така или иначе съществува реална опасност от попадане на изстрелял се неволно бобохоботник в двигателя на самолета.
Зимния сън е много важна част от живота и бита на бобохоботника. Разбудил се бобохоботник става много опасен за околните, тъй като започва да си върти хобота навсякъде, подобно на перископ на съветска подводница и не дай си боже наоколо да има изоставена шушулка боб, тя може да попадне по средата на полянката. Това е особено опасно тъй като хищническите инстинкти на животното никога не спят! Ако цялото стадо се разбуди и започне да засмуква в едно и също направление, а именно центъра на полянката, може да предизвика циклон или още по страшно природно бедствие като торнадо например. Не случайно в някои части на Северна Америка торнадото и циклонът са чести явления. Именно там, поради климата благоприятен за развитието на бобни култури, е разпространен и бобохоботника. Той обитава също така и някои местности със субтропичен климат, части от амазонка и гватемала.
Ето ме и мен в интернет.
Здравейте. Винаги съм искал да имам блог. Много са причините, но главната е, че изпитвам задволство когато съчинявам разни истории. Мисля да "увредя" малко мозъците на хората ровещи се безцелно в интернет пространството, попаднли на тази страничка.
Абонамент за:
Публикации (Atom)